С Маркус вървяхме бавно. Отидохме където бяха насъбрани рози и двамата поставихме по една кърваво червена роза. Една сълза падна от лицето върху розите. Въздъхнах тъжно. Погалих Маркус и му кимнах да тръгваме. Той беше много тъжен, както и аз. Надявахме се поне учителката където и да е сега, да е по щастлива.