Най-сетне първия учебен ден дойде с гръм и трясък за Ана. Тъй като живееше на далече, а и я бяха извикали по много важни въпроси, тя трябваше да тръгне по рано. След всичката свършена работа вечерта, преди заминаването тя легна да си почине, като слуша музика и чете. Всичко бе стрикноо планирано, но когато влезе да си вземе вана,... оттам на сетне всичко се обърка. Седя около 5 часа по-дълго, което обърка всичко. Куфара й бе готов, но изведнъж се отвори и всичко изхвърча от него. Някак си успя да го оправи, и да се приготви, но попадна в задръстване. По някакво чудо успя в последната секунда да се качи на влака. Когато влезе в купето на дома си и затвори вратата, се оказа, че е защипала полата си. За съжаление вратата сякаш бе заяла и след всичките й опити да се освободи, се скъса дрехата. След няколко часа влакът пристигна на гарата и когато слезе, падна в дълбока локва.
Докато стигна до училището бе вече мръсна от горе до долу. Имаше чувство, че някой и кроеше номер. Изведнъж се сети, че е 1 април.
- Естествено, както всяка година. - помисли си тя.
За щастие, имаше резервни дрехи и за няколко секунди се бе преоблякла. Сложи си мантията и влезе в Голямата зала, крачейки към масата на Хафълпаф. Спокойна, тя седна на масата, не подозирайки какво я очаква в следващите часове...