Трофейната зала

Заглавие: Трофейната зала Съб Фев 27, 2010 8:39 pm

Трофейната зала на "Хогуортс" представляваше просторно помещение с висок овален таван. В нея се намираха всички трофеи спечелени до сега ..Освен като трофейната зала,залата бе известна и като гордостта на Хогуортс!

Свободно Рп!

Проф.Шин влезе в трофейната зала и я огледа.Срещна и своя трофей,трофея които беше изкаран лично от него.Тайлър си спомни хубавите мигове,когато беше в училището като ученик и много се зарадва че още помни нещо от тези хубави времена.Огелад се хубаво и скоро седна на една пейка близо до трофейте.Като се загледа той видя още един които принадлежеше на него,и още един.Шин се усмихна и огледа наоколо чу стъпки и стана,видя брат си.-Здрасти,Ерик!Какво правиш тук по това време? - попита Шин и предложи на брат се да се поговорят,Ерик прие и двамата седнаха на пейката,разговаряйки.

Ерик вървеше по коридора размишлявайки на това което брат му беше казал преди дни,а именно майка си.Той доста време не можеше да проумее това което му беше казал по - големият му брат и сега се чувстваше ужасно гадно,все едно вътрешностите му всеки момент ще се преобърнат.Той ходеше дълго и скоро стигна пред трофейната зала.Огледа хубаво трофейте,дори на няколко места срещна фамилията Шин.По - късно брат му го повика и Ерик отиде към него.
-А,здрасти бате! - започна Ерик. - Размишлявах за родителите ни и колко гадно е да си пълен сирак.Доста е ужасно. - Ерик се усмихна насила за да докажа не брат си че вече е превъзмогнал смърта на майка си,но не. - Ти какво правиш тук? - опита се да смени темата Ерик Шин.

Тайлър изслуша това което каза брат му след което се замисли над това което току - що му беше казал.Насистина беше гадно да загубиш родителите си и то на такава крехка възраст.При него беше различно той беше вече голям и свикна с това което съдбата им предостави,но Ерик,Ерик беше доста малък и Тайлър щеше да го разбере ако още му е гадно и мъчно.Дори и професора още не е свикнал с тази новина.-Спокойно,ти не си сам! - започна Тайлър и погледна брат си. - АЗ съм с теб и няма да те оставя докато не съм сигурен че си наистина добре. - Ерик се усмихна насила. - Ами всъщност аз дойдох да видя трофейте,и след това да си ходя,видя ли моите трофей?ПП:Ерик ще оцветявам пряката реч в друг цвят че не иска да ми слиза на долен ред,явон компа се е прецакал.

Ерик погледна брат си.Той беше разгледал добре трофейне и нямаше как да не забележи трита на брат си просто те се набиваха доста на очи и трудно можеше човек да не ги забележи.Особена толкова добре излъскани.
-Да! - той се усмихна надяваше се един ден да има и негови трофей там,независимо в каква област ще са. - Аз ще тръгвам че трябва да се подготвям за училище,след два дни почваме,а още не съм изпрал мантията и имам доста работа. - Ерик стана,Тайлър го последна и двамата си отидоха по стаите.

ПП:Ок,аз и без това сложих край на РП-то.