Кабинета на проф. Симънс

Можете да идвате тук,по каквато и да е причина ;)

Този път Кора настина взе решение.Тя вървеше бързо към подземията.Слезе по стълбите на няколко етажа и най-сетне стигна до подземията.С пързи стъпки, сякаш литна Кора слезе по стълбите.След това застана пред вратата на кабинета на професор Симънс.Пое си въздух и почука.Първоначално не получи отговор.След това отново почука.Чу се едно "Влез".Кора влезе в кабинета.Беше уютен и красив.Пред нея, седнала на стола си стоеше Кейли Симънс.Кора й се усмихна леко.
-Ъмм..Здравейте, професор Симънс.Исках само да ви попитам нещо...
-Да, кажи!-каза жената, която се усмихна на Кора.
-Ами..исках да ви попитам...има ли такива отвари, които...които...карат примерно в-вампира да стане отново...човек?Просто..питам..-този път Кора не се бе постарала да подбере думите си добре.Тя зачака отговора на преподавателката.

Кейли седеше в кабинета си и оправяше дневника с оценките,когато се почука.Кучето ,което спеше в скута на преподавателката наостри уши.На вратата се показа едно момиче,хафълпафка,доколкото помнеше жената.Ученичката имаше въпрос-това беше очевидно.Кейли стана от стола си,местейки Норман на другото място.
-Да,кажи - заслуша се Симънс
-Ами..исках да ви попитам...има ли такива отвари, които...които...карат примерно в-вампира да стане отново...човек?Просто..питам..
-Хмм ами не може да се каже че "превръщат" вампирите отново в хора, но.... това е дълъг процес.Дадения вампир трябва да взима по една специално преготвена отвара всеки ден в полунощ.Това кара човешкото да се завърне,но само за 24 часа и така всеки ден.-отговори Кейли на хафълпафката,която слушаше много внимателно
-Но защо ти трябва тази информация,не искам да нахалствам,посто...нали знаеш това не е обичайния въпрос,който ми задават учениците.

Кора слушаше внимателно думите на професор Симънс.Значи е имало отвара!Макар и бавно, поне става!
-Но защо ти трябва тази информация, не искам да нахалствам, просто...Нали знаеш, това не е обичайният въпрос, който ми задават учениците-каза преподавателката.
Кора леко се колебаеше.Но какво пък, и да сподели...
-Ами...аз съм вампирът, който иска да стане човек.Просто...много е гадно да си чудовище и се обърнах точно към вас.
Кора се усмихна.Значи имаше начин.Скоро можеше да е отново човек.Нямаше как да не го сподели с Лия.Кора се усмихна широко, без да може да скрие радостта си.Отново щеше да вкуса човешка храна, да изпитва болка и чувства...Префектката погледна към професорката.В бледото й лице се четеше такава надежда...След минутка, професор Симънс каза:
-....

След кратко колебание Кейли получи отговор на въпроса си,
-Ами...аз съм вампирът, който иска да стане човек.
Просто...много е гадно да си чудовище и се обърнах точно към вас.
За миг жената съжали че си е бъркала носа там където не й е работата.
Надежда и радост обля ученичката
при споменаването на "възможната" отвара.
-Мхх сега предполагам ще ме питаш как се прави тази отвара ...
или греша?!- опита се да продължи Кейли.
Просто не й се вярваше че това лъчезарно момиче
може да е вампир,но какво пък-това е света на магията.

Кора изглеждаше като малко дете, което е получило купища шоколадови торти.
-Правилно сте разбрали, професоре!-Кора изглеждаше още по-усмихната.
Тя започна да си представя вече изцяло живота си на човек.Щеше да порасне...да изживее много години.Волтури се опита да пренебрегне мисълта за останалите вампири - нейното семейство.
Апък и какво, нима щяха да го приемат толкова зле?Един човек, бивш вампир с фамилия Волтури няма да им навреди.
Кора погледна учителката, като не престана с тази физиономия за радостното дете.

Момичето се радваше все повече и повече.Лицето й грейна като малко слънце и не можа дя удържи усмивката на Кейли.
-Виж,Кора ,не ти препоръчвам да правиш отварата сама.Тя е опасна и билките не се намират лесно!-при тези думи слънчицето се скри зад малките облъчета,ученичката скри усмивката си и погледна встрани
-Но,нали за това преподавателите са тук,ще ти помогна да я направиш,ако разрешиш разбира се.Но искам да ми обещаеш едно нещо-категорично ти забранявам да правиш отварата сама!-каза малко по-строго Симънс,но със същото изражение,радващо се на щтастието,което донесе в ученичката

Кора кимна.
-Обещавам ви, професоре.
И ето, че вече нямаше за какво да се тревожи.Всичко щеше да е наред.Кора щеше да бъде вечна длъжница на професор Симънс.
Хафълпафката въздъхна радостно.Сега си представи ястията в Голямата зала.В момента не й изглеждаха апетитни, но щяха...Кора щеше да жадува за тях, когато най-сетне стане човек.
-Кога започваме отварата?-лицето на Кора грейна от щастие.
Определено Кейли Симънс беше най-добрата учителка в цял Хогуортс, според второкурсничката.

-Хубаво! - усмихна се преподавателката отново.Момичето в кабинета й я караше да се усмихва постоянно.
-Кога започваме отварата? - попита ученичката ,вълнението й си личеше от километри.
Явно Кора нямаше търпение да започнат работа,но трябваше малко повече време.
-Какво ще кажеш за...- Симънс погледна часовника си и изрече- 9 и 20-30.
-Трябва ми малко време за да се снабдя с билките и другите му нещица,така добре ли е?-попита Кел.
-Отварата трябва да пробваме навън,на лунна светлина.Няма да се тревожиш за вечерния час,ако има проблем,кажи ми аз ще се оправя!-довърши жената,защото знаеше,че директора беше много стриктен относно стоенето на вън след определеното време.

Кора отново се усмихна.
-Добре.Няма проблем.Иначе може да кажа, че дежуря за ученици навън...
Вампирката (скоро нее) тръгна към вратата.
-Значи ще се чакаме към девет и половина в двора?-попита Кора за да изаснят отново нещата.
Тя вече нямаше търпение.Но ще си траеше, за да бъде отново човек и да се забавлява като другите, да бъде приятелка със много хора, да усети какво е да си уморен и естетсвено да вкуси разнообразна храна, и то да не е гадна кръв.

-Да, в девет и половина на двора.-потвърди Кейли .
-Само ще те помоля да си вземеш предпазни ръкавици,
че отварата щипе.Ако нямаш може да се отбиеш в класната стая.
Долното шкафче,под бюрото ми.- допълни преподавателката и
подаде ключовете от стаята на Кора,
която ги взе и показа онази хубава усмивка отново.
-Довиждане!- жената изпрати хафълпафката до вратата и отново гушна кутрето.

» Кабинета на Проф.Бегинс
» Кабинета на Проф.Лонтър
» Кабинета
» Кабинетът на проф.Йо
» Стаята на Проф. Либонте