Стаята на Проф. Брадшоу

Стаята беше в напълно старинен вариант.

Стаята на Проф. Брадшоу Ital1

Двамата с Лусия влезнаха в стаята на Том. Камината вътре гореше, а прозорецът не беше затворен. Том отиде до него и го затвори леко, забелязвайки, че Луси затваря вратата и седи права. В общи линии тук нямаше много места за седене освен на стола до старото бюро, леглото или канапето, номиращо се пред камината, но във всички случаи това бе най-удобното място. Щеше да иглежда наистини много тъпо ако и беше предложил да седне на леглото. Та какво ще си да си помисли тя??? Том я прикани:
- Ела....! - Хвана я за ръката, колкото и неловко да се чувстваше и я заведе до канапето, което изглеждаше доста неудобно на пръв поглед, но всъщност е доста меко и преятно да седнеш върху него, а да не говорим, че се намираше пред камината, където можеше да се седне и да се отпуснеш.- Седни! Искаш ли шампанско???
Жената кимна удобрително. Мъжът се запъти към една витрина пълна с чаши. Отгоре на нея висяха най-различни вина и шампанско. Том взе едното, заедно с две кристални и финни чаши и отиде до жената, която в този момент галеше бухкавата си котка, която явно харесваше топлата камина.
- Това шампанско е най-хубавото, което имам. - Започна да говори преподавателят, докато наливаше м чашите от пенливата течност. Подаде едната чаша на събеседничката си и седна до нея.
- Ееее...? - Усмихна се той, гледайки я! Вече беше много по спокоен, когато говореше с нея. Той самият беше разбрал преди малко, че тя не е от тези гадни и неприятни жени, които като забележат само най-малката неточност в един човек го отрязват. В нея имаше нещо различно. - Какво ще кажеш за училището? - Отново тъпи въпроси излезнаха от устата на магьосникът, но със сигурност беше по-добре от мълчанието...!

- Мхм, да добре е! Супер е!- приспа ми се пред камината, отпуснах глава назад и затворих очи:
- Колко е приятно, коте хайде да си ходим!- подканих Лило ама... отпих от чашата оставяйки блестящия гланц по кристала:
- Ммм... знам какво е! Специално е за зоомази, обработва трансформирането!- той вдигна вежда:
- Наистина!?- сякаш не занеше:
- Да, баща ми го пиеше. Беше зоомаг. Майка ми пък русалка... Леля ми вампир, а прабаба ми гигасилна вещица, да не говорим за правуйниа ми от мамена страна- фея на любовта!- започнахме да се смеем:
- Но спокойно, получила съм само огромните сили на баба ми, които почти не владея, мога с един грешен замах за взривя цялото училище, яко а!?-Том се поотпусна, след което настъпи едно ново, също толкова тайнствено мълчание, човек би си помислил, че сме на погребение на някой важна клечка...

Мълчание, мълчение и пак мълчание! Тази беше думата, която описваше точно обстановката, в която се намираха двамата магьосника, но нищо... Това мълчание не беше вече кай знае колко неловко. То беше странно, но не и неловко.
Том и Луси се отпуснаха на канапето, което даваше нужното спокойствие за всякакви размисли. Това беше любимото място за четене на Том, а той четеше редовно.
Колко известни и силни предци има Лусия. Това беше нещото, което си мислеше Том. Всички толкова интересни и известни, може би. Това беше семейно дърво, което си струваше да бъде закачено в залата на славата.
Мълчанието вече вдимаше своя връх, затова Том се обади и отново разцепи тиината:
- Е... Сигурно искаш да разбереш и нещо за мен! - Усмихна се, взирайки се в игривите пламъчета на камината. - Значи роден съм в покрайнините на много приятното градче Лондон. Родителите са ми магьосници и имам двама братя. Това е главното. - Погледна я в очите. - Зодия дева съм и обичам книгите и животните. Какво е твоето хоби всъщност?
Замисли се Том, чакайки отговоря на дамата, която в момента отпиваше глъдка от шампанското си.

-Попринцип се занимавам с усъвършенстване на силите си, което много трудно, отделям време на Лило и учениците. Понякога пея, ужасно и много рядко!- мъжът ме помоли да изпея нещо, отказах, но то той държеше на своето. Примирих се:
- I found myself in Wonderland- гласът ми се носеше като кашмир из цялата стая. Брадшоу се окори:
-Get back on my feet, on the ground
Is this real?- пламъчетата в камината намаляваха:
-Is this pretend?
I'll take a stand until the end. Стига толкова!- мъжът започна да ръкопляска. Засмях се. Насочих показалеца си към вратичката на камината. Направих леко движение, успях да я отворя без да я повредя. Той се усмихна:
- Браво!
- Идва най- трудната част!- вгледах се съсредоточено върху угасващият огън. Надявах се да не пламне и да подпали стаята. Пламъчетата се събудиха и се чу шумно разплавнае, извъртях глава. Обърнах плахо поглед и видях, че не станало нищо, не съвсем. Огънят се беше нормализирал:
- За момент си помислих,ч е ще м изпечеш като гъска Луси!- засмях се:
- Под това имах впредвид "трудно"!- бутнах вратичката с поглед...

» Стаята на Проф.Лонтър
» Стаята на Проф. Либонте
» Стаята на Проф.Халиуел
» Стаята на Проф. Белучи
» Стаята на проф.Казаки