Масата на дом "Слидерин"

Само за възпитаниците на Слидерин!

Свободно Рп!

Аз седнах на масата на Слидерин първи и зачах другите да дойдат. Започнаха да идват един по един, докато масата не се напълни. Но познавах повече хора от другите домове, отколкото в моя. Но това щеше да се промени казах си аз. Обърнах се към едно от момичета, което бе най-близко до мене и 'и се представих.
- Здравей, аз съм Ерик, приятно ми е - и 'и подадох ръка да се здрависаме, докато и се усмихвах.

Уверено тръгнах към масата на Слидерин. Настаних се до едно момче. Погледа ми беше насочен към масата на преподавателите, която беше пълна. Докато се бях зачудила на ум кой преподавател какво ще ни преподава, момчето до което седях се обърна към мен и ми се представи. Казваше се Ерик. С усмивка аз се обърнах към него и продължих започнатия опит за запознанаство.
- Здравей. Аз съм Виктория, Виктория Макалензи, приятно ми е - отговорих с широка усмивка, като в това време поех ръката му и двамата се здрависахме.
Излеждаше ми симпатичен, затова реших да продължа започнатия разговор.
- Как си ? Ти всъщност и ти ли си първокурсник ? - попитах го малко неуверено

- Добре съм, малко развълнуван, но иначе добре! И да и аз съм първокурсник - отвърнах и аз отново с усмивка, беше приятно момиче. Та каква е твоята история Вики? Какво те накра да дойдеш в Хогуортс?
Отново се загледах в невероятната зала, с хилядите и свещи, които летяха над главите на учениците. Имаше толкова много усмихнати лица, но не всички от тях бяха човешки. Имаше и на вампири, но не всички вампири бяха лоши, имаше и такива като Ана, мили, любезни, усмихнати, забвавни, абе така да се каже приятни хора! Тъкмо излизах от краткият ми размисъл, когато Виктория се готвеше да отговори.

Касиди изчака словото на директора и разпределянето и както се предполагаше момичето беше разпределено в дом Слидерин.
Първокурсничката се запъти бавно съм масата на Слидерин и седна на първото свобондно място.
Скоро всички останали ученици от първи курс бяха разпределени в четирите дома. Веднага след това директора каза две обобщителни думи и вечерята започна.
Изведнъж на огромната и дълга маса се появиха най-различни вкусотии, но на Кас не и беше време да яде. Просто от толкова вълнение беше изгубила апетит, затова те си взе малко сок и заслуша тихо, като невидима, как си говорят съучениците и уживено.

Момчето се оказа доста симпатично. Надявах се да имам шанса да го опозная повече, но пък като се замисли човек ние бяхме от един дом, така че имах 99% шанс да го опозная, да не кажа и 100%. Докато мислех над това, той ми зададе въпрос - "А каква е твоята история Вики? Какво те накра да дойдеш в
Хогуортс?"
Не го очаквах още от първия ден, но знаех, че ще е неизбежно. Замислих се за миг как да му отговаря, но налрая реших да съм кратка, все пак още не го познавах.
- Ами аз съм дъщеря на богата и уважавана фамилия магьосници. Живея надалеч, много надалеч. Аз съм и единствена дъщеря и наследница на родителите си. От малка съм открила, че и аз като тях мога да правя магии и често съм се упражнявала. Дойдох тук, за да докажа на тях и на себе си че мога да бъда велика магьосница, без тяхна помощ. - отговорих и се усмихнах смутено. Поех си дълбоко въздух и изстрелях въпроса си без грам колебание - А каква е твоята история ??? Защо дойде да учиш тук ? А и в прочем, как ти е фамилията ?

» Масата на дом "Рейвънклоу"
» Масата на дом "Хъфълпаф"
» Масата на дом "Грифиндор"
» Хммм... моите "умнотии" ;Д
» "Всичко за Куидича"