Старият път до замъка

Това бе старият път до замъка.Бе изоставен от учениците при една злополука,случила се там.

Рп Зона!!

Бях на седмото небе от това, че Ана бе избрала мен, но тя си имаше задължения и трябваше да тръгва, затова аз реших да си направя кратка разходка до стария път. Вървях загледан в светло синьото безоблачно небе, мислейки си с какво ли да запълня времето си. Заслушах се в песента на птички, които днес бяха необичайно много. Чуруликаха си някаква весела песничка, всякаш за да допринесът за настроените ми. Чух стъпки зад мен и се обърнах да видя от къде идваха. По моста тъкмо минаваше една хафълпафка, която явно като мен, бе излязла малко сред природата, реших да я заговоря, така и така нямаше какво да правя, пък и можеше да се окаже свестен човек.
- Здравей! - поздравих я аз и 'и подадох ръка. - Приятно ми е да се запознаем, казвам се Ерик! - казах и аз и 'и се усмихнах.

Имах нужда малко да се поразходя.Ваканцията в Италия ми се бе отразила много добре,но сега исках отново да съм там.Имах нужда да си припомня красотата и на Хогуортс.За това тръгнах по една пътека до замъка.По пътя се натъкнах на едно момче и той ми се представи.-Здрасти,аз съм Пейтън!И на мен ми е приятно!-казах и също подадох ръката си за да се здрависаме

Джеймс доведе Лариса тук. Това място му харесваше най- много. Той се оглеждаше насам - натам. Искаше да узнае дали са сами. След малко затвори очи и се средотучи. Така чуваше всички човешки мисли на радиус от 10 метра.
Единственото, което успя да чуе бяха мислите на Лариса.
'' Какво прави той сега"
Джеймс се усмихна и каза:
- Исках да проверя дали сме сами. Не обичам някой да подслушва.
Момчето се замисли на каква тема да говори с Лариса.
- Ти ходиш ли на Мъгълознание и Пророкуване?

-Не,записах се само на задължителните предмети.Не знам дали ще имам време за останалите пък и силата,предпочитам да не се натоварвам много.-тогава си спомних думите на майка ми:"Никога не позволявай на друг да се меси в мозъка ти.Мислите са си само твои,тайните също.Затова те научих да затваряш съзнанието си.Използвай го,когато е наложително,срещу всеки който се меси с теб."Това и направих.Затворих очи за миг-два.Ефекта бе моментален.Бях го упражнявала хиляди пъти,по заръка на майка ми.Отворих очи и казах на Джеймс със самодоволна усмивка:
-И аз знам няколко номера.-загледах се хитро в очите на момчето,която седеше точно срещу мен,на един дъх разстояние.Тъмните му очи ме пронизваха,но вече не можеше да изкопчи нищо от мен.И той се засмя дяволито...

- Оклумантика!! Не искаш да ти се месят в мозъка!
Трябва много да тренираш Оклумантиката за да продължаваш
да надделяваш над моята дарба! - каза Джеймс. - С всяко
прочитане на мисли, моята сила се осъвършенства все повече и повече.
Изведнъж Джеймс без да иска настъпи една
жаба и тя се сплеска, но след малко пак се наду и изчезна в тревата.
- Аххх... Жабите са много странни. И преди ми се е
случвало такова нещо, но не ми се говори много за Жаби.
- Аз също не съм се записал на други
предмети освен на задължителните. Ти имаш
ли брат или сестра?

Продължавах с затварянето на мозъка си,за всеки случай.
Тази случка с жабата определено ми се стори странна,но нищо повече не
казах за това.
-Нямам братя или сестри.Но така ми е по-добре,родителите ми обръщат повече
внимание.Но не съм от тези типове "жадни за внимание"уверявам те.-казах уверено.
-Ще ми разжажеш ли нещо повече за себе си?Засега знам само че харесваш куидича
и това нещо...-казах и се смълчах,бях сигурна че Джеймс ще разбере какво имам предвид.

Джеймс не искаше да говорят по тази тема, но реши
да и разкаже нещо.
- Бях в богато семейство. Не си спомням почти нищо за майка ми и баща
ми. Те .... те умряха когато бях на пет... Имам брат и сестра. Аня и
Седрик. И те учат в Хогуортс, но сме в различни домове.
Джеймс спря за малко. Не му харесваше да разказва историята си, но
искаше да я разкаже.
- С брат ми и сестра ми не се бяхме виждали цели шест години. аз живях
при леля ми и чичо ми. Няма интересни неща в историята ми. Това е една
проста история.
Джеймс погледна небето. Винаги когато му беше гадно небето даваше сили на Джеймс.
Дори да му нямаше нищо Джеймс пак гледаше към небето.
- Ти, би ли ми разказала историята си?

-Аз...наистина съжалявам,Джеймс.Знам какво е да изгубиш наистина скъп за теб човек.Излъгах те за нещо...или просто не казах цялата истина.Имах брат.Убиха го смъртожадни в Русия,те искаха да се присъедини към тях,но той отказа.Бяхме излезли двамата на лов...убиха го пред очите ми.Аз нищо не можах да направя той ме помоли да се скрия...останах до тялото му цяла нощ.После се върнах и казах на нашите и прибрахме тялото му.Случи се едва миналата година...ако не бяха го убили,този месец щеше да стане на 18.-казах и се обърнах за да прикрия сълзите си.Всичко още ми бе съвсем прясно и бях много емоционална на тази тема,като се замисля не трябваше изобщо да казвам това.Но исках страшно много да споделя с някого,а почувствах че Джеймс ще разбере какво ми е.

Джеймс седна на един камък. Той погледна Лариса. Тя много му харесваше, но той незнаеше как да и го каже, незнаеше дали това е подходящият момент. Момчето не разбираше нищо от любов. досега не беше харесвал никой.
-Много хора са загубили близки. Този който не е губил близък не знае какво е това. Някой казват, че рабират какво ми е, но не са губили близък и не разбират нищо. Всеки има различна съдба, късмет, живот.
Джеймс пак погледна към небето. Гледаше нагоре дълго време. сякаш събирае сили за нещо. Изведнъж той погледна Лариса:
- Аз... аз харесвам те... - каза Джеймс и млъкна. Той неможа да повярва, че е успял да го каже. Небето му беше дало достатъчно сили.

Не знаех как да отвърна.Също го харесвах,но и на мен ми бе точно толкова трудно да го кажа,както бе и на Джеймс.Познавах го от днес,а толкова бързо се бях привързала към него,това бе доста нетипично за мен.Погледнах надолу към Джеймс,който седеше на един камък и събирах смелост...точно това,което най-ми липсваше в този момент.
-Аз...също те харесвам Джеймс.Досега не съм се привързвала към някого толкова бързо,както с теб.И това честно казано...някак ме плаши.Не знам какво ми става...-имах чувството сякаш че ще избухна.-Искам само да ми дадеш малко време,става ли?Да се опознаем...да разберем дали си подхождаме.-гласът ми звучеше объркан,а косата ми се вееше от вятъра,който сега се бе задал.Слънцето тъкмо бе залязло и се спускаше тъмнина,а аз почти не виждах лицето на Джеймс,но стоях чакаща отговор преди да се прибера в спалните помещения.Стоях мълчаливо и се надявах...

И Джеймс мислеше така както Лариса.
- Да разбира се трябва малко време... - на момчето вече му беше улекнало на сърцето след като изрази чувствата си.
- По- добре да тръгваме, защото иначе могат да ни махнат точки и да ни накажат.
Джеймс стана от камъка и поведе Лариса към училището. Въпреки, че беше тъмно, той сякаш познаваше това място много добре, изведе Лариса от тревистият път без да се спънат или нещо да им се случи.

Касиди се разхождаше безцелно с надеждата да намери спокойно място за почивка. Днес беше събота и първокурсниците нямаха часове, затова целия ден на слидеринката беше свободен. Тя мина покрай задния двор, но продължи напред и стигна до едно непознато място. След като момичето разгледа осъзна, че това е стария път до замъка, за който родителите и и бяха разказвали. Касиди оглеждаше навсякъде. Мястото беше наистина красиво. Виждаше се част от Хогуортс имаше доста различни цветя и дървета.
След един хубав оглед Касиди чу стъпки и се стресна леко. Отнякъде изникна момичето, което Кас не беше жидала в часовете:
-Здравей- поздрави слидеринката и погледна право в очите на непознатата.

Дошла малко по-късно във Хогуортс, Анеля реши да не започва веднага с уроците.Имаше време да навакса, а и днес беше свободен ден за първокурсниците.Аля бе попаднала точно във дом Слидерин, както очакваха всички.Това видимо радваше първокурсничката.Макар, че тя още не се бе запознала с никой.
Обикаляйки в двора на Хогуортс, без да знае изобщо къде отива, Анеля стигна до един път.Спомняше си го от едни снимки, които родителите й и бяха показвали.Старият път към замъка, или нещо такова.Точно там, стоеше една слидеринка която поздрави Аля усмихнато.Добро начало!
-Здравей!-поздрави на свой ред Хейл-Казвам се Анеля Хейл, но ми викат Аля!
-Касиди Милър!-представи се момичето пред Аля-Виждам, че и ти си от Слидерин.Нова ли си?Не съм те виждала до сега в часовете...
Анеля кимна.Касиди изглеждаше приятно момиче.

Момичето беше от Слидерин и изглеждаше приятно. Може би Кас щеше да успее да завърже приятелство все пак. Откакто беше дошла в училището много не и вървеше за приятели. Потънала в мисли слидеринката беше забравила за миг нейната нова съученичка.
-Кога пристигна в училището- това беше първият въпрос, за който се сети Кас. Беше и интересно кога и как е пристигнала. Докато момичето обмисляше какво да каже, Касиди само се усмихваше тъпо и мислеше да съвсем противоположни неща.

Aшли искаше да разгледа новото място,
което бяха открили - Стария път до замъка.
Когато отиде там беше светло и много красиво,
имаше стари релси, около които бяха израстнали много растения.
Тя продължи да се разхожда по релсата и видя пейки.
" Вчера намериха това място и вече има пейки.
Понякога забравям, че това е магическо училище."
момичето се подсмихна. Огледа се - нямаше никой.
Тя извади пръчката си и замахна, на мястото на бурените
се появиха красиви зюмбюли и лалета.
Тогава чу шум в храстите,
взе пръчката си и я насочи на там изведнъж изкочи...

Ерик се усмихна.Той помнеше Ашли от доста време.Той извади пръчката си и тръгна към нея.-Бомбарда! - каза той и посочи към една саксия зад момичето.
Той се усмихна.
-Здрасти,Ашли! - приближи се към нея и я прегърна.
-От доста верем не съм те виждал! - той прибра пръчката си. - Къде се загуби..?
Тя го погледна към него.
-Искаш ли дуел? - попита той и извади пръчката си. - Бомбарда! - каза и насочи пръчката към един прозорец.
Чу се звук от счупено стъкло.Ерик погледна към момичето и се усмихна.

-Преди малко...-каза Аля и се засмя.
Явно и двете се чудеха какво да кажат.Но не биваше да е така!Кас беше приятно момиче, и се стори много добра за приятелка на Хейл.
-И ти си попаднала в Слидерин.Всички казват, че слидеринците били много зли, но някои за изключение, както виждам!-Анеля се засмя и се усмихна.
Тя нямаше нищо против когато стане по-голяма да бъде типичната слидеринка, със лукава усмивка и лошо държание към новите.
-Кас, може ли да така да ти викам на галено?-попита Аля.
-Да.-отговори другата слидеринка.
Мислейки, какво да каже да за звърже разговор и тема, Хейл най-сетне каза:
-Ти какво мислиш за второкурсниците, които само се хвалят и викат на първокурсниците "Хей, заек", "Махни се бе, дребен" и т.н. Понеже тее са много големи...
Анеля имаше такива случаи.Едно непознато момиче мърмореше "Заеек, дрън, дрън".

На Каси се беше случвало непознати да и викат заек и тем подобни, но тя вече беше спряла да им обръща внимание.
-И на мен ми се е случвали, но ги игнорирам тотално. Даже някой път ми е ставало доста смешно, защото аз доста обичам моркови.- Отвърна и първокурсничката и се засмя.
-Единственото нещо..-продължи Касиди- е, че на тях има обръщат повече внимание и работят повече с тях, но това си има и добри страни-завърши слидеринката и се усмихна лукаво, показвайки леко белите си зъбки. След няколко минути неловко мълчание, Каси реши да разбере нещо повече за Анеля.
Ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си?- започна да поразпитва първокурсничката като отвреме на веме поглеждаше към небето, по което имаше малко облаци, но и слънцето не се показваше.

- O, здрасти Ерик. Изплаши ме. - каза Ашли и прегърна нежно момчето
- Липсваше ми. - момичето много се радваше да види старото си гадже.
Тя не го беше виждала от отдавна, защото
родителите им не ги пускаха, но вече живеят
сами и нищо не можеше да ги спре да са заедно.
- Дуел? Добре ще те разбия, но моля те без заклинанието Бомбара,
защото малко ще боли. - каза тя и двамата се засмяха.
- Дадено. - каза през смях Ерик. - Дамите първо.
- Експелиармус. - извика Ашли и пръчката на Ерик
излетя от ръката му.
- Уингардиум Левиоса. - каза момичето и Ерик се вдигна
във въздуха. Тя умееше добре тази магия, защото `и беше първата.
- Добре разбрах, че си силна пусни ме долу. - Ашли се засмя и пусна Ерик на земята.
- Ти си наред. - момчето извика ...

-Имаш късмет че не можах да реагирам. - заяви момчето и се добра до магическата си пръчка.-Бом.... - започна той,но се усмихна. - Споко,няма да я използвам срещу теб.
Той `и се усмихна.
-Ще направя това. - Започна той и насочи пръчката си към нея. - Акцио паяк! - заяви и един паяк се появи пред момичето! - Енгорджио! - каза той и паяка тръгна към нея доста голям.Тя се разпищя и Ерик опарви паяка! - това не ти стига. - делово каза той и насочи пръчката си към нея. - Уингардиум Левиоза! - каза Ерик и вдигна във въздуха пръчката `и,която се насочи към момичето. - Кажи си молитвата каза той,но се отказа от заплашването и остави пръчката в ръката на момичето и седна на една пейка

Ашли седна на пейката до него, но нещо я мъчеше.
- Какво има? - попита загрижено Ерик.
- Ерик, зашо се върна? Не се бяхме виждали от толкова време,
ти имаше гадже беше щастлив и точно днес се появяваш и ме прегръщаш.
Знаеш, че те обичам и те чакам виднаги, но просто искам да знам. - момичето го погледна, Ерик също. Той не знаеше какво да каже и селд дълго чакане той каза....

Животът на Анеля не беше интересен.И чак сега Каси я накара да се замисли над това - какво интересено и приключенско нещо до сега й се е случило?
-Ами моят живот е скучен и съвсем обикновен, като изключим факта, че съм магьосница.Но за нас това е съвсем обикновено...Единствено дете съм, майка ми и баща ми са живи и са чистокръвни магьосници...Само ще те отегча-Аля този път само се поусмихна, а тази усмивка изглеждаше повече виновна от колкото весела-Аз обичам да карам скейтборд, да се веселя с приятели и куидичът, донякъде.Играла съм го с братовчедите си-поясни слидеринката-Споменах ли, че обичам скейтбордът?-при тези думи червенокосата се засмя.
Сега вече се замисли...И изгаряше от желание да се спусне със скейтборда по някоя стръмна улица!Това беше единственото й интересно занимание, а с времето й стана хоби.
-Ами ти, Кас, разкажи нещо за себе си?А и между другото, ти си приятно момиче и ми допадаш, така че ако искаш може да ме наричаш Аля-червенокосата се усмихна.
Анеля се надяваше Касиди да й бъде приятелка, и то първата!

Животът на Кас беше почти същия като този на Аля с едно изключение, че Касиди имаше брат.
-Ами..-започна несигурно слидеринката- И моите родители са чистокръвни и са живи. Не общувам много с тях, защото те често си правят екскурзии. И от това следва, че ние с брат ми сме отглеждани от детегледачки. Даже веднъж се бяхме скрили в една изоставена вила и никой не се сети за нас около седмица. Детството съм си го прекарала с брат. Винаги сме били нещо като аутсайдери, като изключим когато живеехме в Италия. Там всички искаха да дружат с нас, понеже родителите ни бяха богати. Брат ми се казва Ник, с три години е по-голям от мен и учи в Дурмщанг. Общо взето това е скучната ми история- завърши Кас и се усмихна някак тъжно.
-И аз бих се радвала да имам приятелки тук и наистина мисля, че ще станем добри приятелки- усмихна се първокурсничката малко по-ведро.

Аля видимо се усмихна.Тя се огледа, и видя двама второкурсници.
-Какво ще кажеш да се разходим малко?
Каси кимна и двете тръгнаха безцелно.Анеля се възползва от тишината, за да размисли за разни неща.Беше й приятно, че Касиди е почти като нея и не е от грубите, които се фукат и гледат през рамото ти когато ти говорят.
-Къде мислиш да отидем?Лунното езеро?-попита Анеля.
Тя бе чувала за това езеро.А и сега й се правеше нещо лудо.Като нищо можеше да скочи в езерото и да се смее с все сърце.Така искаше да се забавлява...Но не й липсваше, нямаше как да й липсва - та тя толкова рядко се забавляваше.Дори скейтбордът за нея беше нещо обикновено, нещо ежедневно като хоби.Дори и магиите, които правеше.
-Може да упражняваме разни магии-допълни весело Аля.
Тя искаше това да бъде забавен и запомнящ се ден.

» Старият кабинет по Астрономия