Лунното езеро

Беше късно вечерта,когато Кейли реши да поизлезе на чист въздух,обичаше да се разхожда из тъмното и да размишлява.Тя и кучето й - Норман, се запътиха към Лунното езеро.Не беше ходила там отдавна.Мястото беше прелестно,ако не го видиш с очите си,определено няма да повярваш ,че съществува....макър и леко зловещо с историята си,езерото привличаше доста посетители.
Кел и Норм бяха на метър от езерото,когато чуха въздишка, идваща от левия му бряг.Кучето излая пронизително и човекът се стресна
-Норман,млък- скара му се Кейли.
-Ъм кой е там,извинете ако сме Ви уплашили- извини се тя, от името на кучето

Явно на директоpа не му се говореше на тази тема,защото я смени с друга - "кучета",но преди да се осъзнае, Кейли пак пита неуместен въпрос,отново свързан с братята му.Жената смяташеше вече да си държи езика зад зъбите,защото знаеше че е неприятно...
-Е ,какво правите тук по това време,ще настинете.-каза майчински Кел,като огледа от глава до пети директора.
Норман близна ръката на Халиуел и завъртя опашка,след това скочи от ръцете му и тръгна на някъде
-Ох Боже,сега пък къде?!-викаше жената след кучето,което явно беше по следите на нещо...

Кучето на професор Халиуел ,беше превъзходно,беличко,пухкаво и мъничко.
Норм явно също го хареса,но вниманието сега му беше
взето от отсрещните храсталаци.
-Какво има момче?- попита Кейли-Кой е там?
Кучето на директора, имаше доста добре развита
слухова система,защото наостри ушички и излая.
Чудовището ,което се показа иззад храстите,явно
беше прекъснато по време на вечеря,цялата му уста беше в кръв.
То погледна кръвожадно двамата човешки индивида и
тръгна с тромава стъпка към тях.

Красива и топла вечер. Навсякъде бе спокойно и тихо. За пореден път пълната луна сияеше с цяла сила и околноста бе силно осветена. Хафълпафката вървеше бавно по тревата и си мислеше. Макар, че езерото й навяваше тъжни спомени, все пак то бе красиво. Огледалната повърхност бавно, като че ли плахо, премигваше под отблясъците на нощното светило. Кристално чистите води бяха примамливи и за миг Ана забрави за проклятието и продължи към прозрачната повърхност. На сантиметри от нея, луната бе закрита от облаци и сякаш изтръгната от някакъв сън, тя се закова на място и осъзна какво е щяло да стане. Стана й гадно, като си помисли за ужасната смърт на Лукас. Обзе я гняв до такава степен, че й се искаше да унищожи Лунното езеро, но вместо това се отдалечи и седна под клоните на едно дърво. По едно време й се стори, че някой я наблюдава, стана й се огледа. Видя нечия сянка и тръгна към нея, но тя бе прекалено бърза и скоро второкурсничката я загуби от поглед. Първоначално си помисли за Лукас, но бе сигурна, че не е той. "Това е напълно невъзможно." - помисли си тя. Силуета й се стори познат, но не можеше да се сети. Клонче изпращя под тежеста на някой магьосник и щом се обърна, Ана видя...

//Който иска да пише.//

Хари и Алекс седнаха близо до езерото и започнаха да си говорят.Ту Хари попита нещо, ту Алекс.Когато ги заболяха устите от говорене, те се съблякоха по бански и влезнаха да плуват в езеото.Грифиндореца влезна вътре и заплува до средата на езерото,когато Потър се потопи и дигна Алекс във въздуха той я метна във водата.Чу се "Плис" и Бекъм вече беше потънала.Когато тя излезна от езерото момчето и подаде кърпа, за да се избърше.После грифиндорците легнаха,когато Алекс го попита нещо, но Хари беше много разсеян и не я чу.После момичето пак повтори въпроса си, но този път Потър го чу.


Кристофър(Избягвай повторенията!!!)

Леко облечена и с разпуснати коси, Ана обикаляше в тази ветровита вечер като сомнамбул. Нямаше какво да прави, затова сега търсеше по-тъмни и затънтени кътчета. Наскоро пробудила се, все още не бе свикнала с "новите" си очи. Тъмни облаци закриха луната и вятърът се усили.
Малката Блейк се увери, че няма никого, затвори очи и след като ги отвори, те бяха кървавочервени. Бяха минали години, от както бе ползвала силите си, а сега трябваше да се подготвя за битката. Знаеше, че Сам нямаше лесно да се предаде, докато не я премахне. Затова сега Ана бе тук, за да се опражнява.
Върза косата си и започна. Първо се опита да разцепи един клон. Мъчеше се няколко минути, но нищо не постигна. Взе един камък и го метна.
"Е, и това е вариант." - каза си и седна на земята.
"Май няма да стане все още така." - и след това се изправи.
Затича се и започна да се катери по дърветата, да се премята, да подскача от клон на клон, така, докато не се измори. После седна на един от най-високите клони и се заслуша в тихата песен на вятърът. Внезапно нещо изпращя - кланът се беше счупил, но магьосницата не можа да реагира навреме. Сети се за една магия, но пръчката и бе на тревата...

//Който иска, да заповяда...//

Докато бягах из гората в близост до езерото чух шум като от чупене на
клон, запътих се натам за да разбера за какво става въпрос. Застанах на
безопасно растояние и се загледах в двамата души пред мен. Единия бе
мъж, а другата момиче, не кръвопиец. Какво ли правеха двамата тук? Дали
тя искаше да го превърне? Не, не трявбаше да влизам в излишни схватки,
така че продължих да няблюдавам скришно.

Помирисах въздуха. Пфуу. Още един вампир! Дори не ме е забелязал, колко глупав вампир. Дали да не го... не, не ми трябват неприятности точно така. Но за всеки случай погледах към мястото където беше тя, а до нея имаше и човек. Това беше доста странно! Да не се правеха нещо като пиршество? Е ако е така, трябва да го разваля, но докато не съм сигурен в това няма да предприемам нищо.

Е дори и да бягаш от проблемите те пак те настигат казах си аз на ум. Промених се в човешка форма, защото нямаше да ме разбира иначе.
- Гледам да няма нови кръвопийци, че да не копая излишни гробове - казах и аз подсмихвайки се насмешливо - но ако изкараш от нетърпение да умреш, давай, но не забравяй че домът ти ще загуби точки от това. Е да за сметка на това ще има един вампир по-малко - казах и аз и гръмко се разсмях.

Започнах да се треса, но веднага се овладях, не исках проблеми още от началото.
- Явно вампирите са и глухи - казах и 'и се усмихнах насмешливо - казах че гледам да няма нови вампири, че няма да ми стигне мястото за гробовете-казах аз и за секунди вече се бях преобразил и бях зад нея.
- И внимавай кого наричаш крехък - казах и аз, точно на ухото 'и от което тя подскочи. Спокойно кръвопиец днеска съм сит, така че те оставям намира, но внимавай за напред кого превръщаш! - и докато го казах се превърнах във вълк и се запътих към училището.

Е това беше, този вампир беше сбъркал човека. С един замах на лапата той
събори кръвопиеца на земята, и допря зъби до врата 'и. И щракна във
въздуха с тях, от което тя потръпна.
- Внимавай вампирче, днес с в добро настроение, но утре може да не е
така - казах аз сменяйки формата си в човешка.
- Но странно защо, ти ми допадаш - казах аз и 'и подадох ръка да се
изправи - така че гледай да не ми промениш мнението.